Убитите ремсисти              На Донка

Убитите ремсисти

              На Донка Черковска

Тях отново ги водят на разстрел. 
И отново ги качват на бесило! 
Каква орис е да си самоуверен, 
въпреки зарит във братската могила! 

Дали са същите онез, 
които дори без присъда 
на открито ги караха снощи - 
и там, каквото с ножа им отсъдят.

Или са новите лица 
на бясно време и пожарно, 
наместо религия и сърца 
те носят копие на тях подло.

И те по скрита тъмнина 
зацапват паметните плочи 
със доста скъпи имена -
Лиляна, Сашо, Маргарит и Кочо...

Но блясва пламенна звезда. 
И след това утро засиява. 
Подобно конник във езда, 
прелестно слънцето над нас изгрява.

И виждаш - дъхави цветя 
лежат пред плочите гранитни. 
Краси ги утринна роса 
на капки светли, бисерни и ситни.

Под тях, завинаги във пръстта, 
не спят убитите ремсисти - 
те още пазят паметта 
за време ужасно и фантазии искристи...

А тези, дето през нощта 
унищожават знаците от камък 
не ще се помнят на света. 
Не ще се знаят. Но ще грее пламък

за тез, чиито имена 
горят по паметните плочи. 
За тях е тази светлина. 
За всички като Маргарит и Кочо...